Impfen gegen Corona

Повече от година целият свят страда от пандемията от коронавируса. Вече над три милиона души са починали във връзка с Covid-19. Но има надежда: от края на миналата година разполагаме с ваксини срещу патогена. А темпото на ваксинация в Германия напоследък се ускорява. Съществува надежда, че още тази година ще бъдат ваксинирани достатъчно хора, за да се предотвратят по-нататъшни големи вълни от инфекция.

При все това по отношение на ваксинациите все още цари скептицизъм. Това се дължи от една страна на редки случаи на сериозни странични ефекти във връзка с ваксината AstraZeneca. Но от друга страна страна се разпространяват много митове, свързани с ваксинацията срещу коронавируса, които също така предизвикват несигурност. Ето един преглед на фактите:

Факт: Ваксините срещу коронавируса осигуряват много ефикасна защита – така например ваксините на BioNTech/Pfizer и Moderna показват 95 процента защита срещу Covid-19. Институтът „Роберт Кох“ (RKI) въпреки това подчертава, че може да се стигне до заболяване, тъй като не съществува стопроцентова защита.

Имунизирано лице може да се разболее, ако малко преди ваксинацията се е заразило с коронавируса. Също така е възможно някой да се зарази със Sars-CoV-2 малко след като се ваксинира преди да е изградена пълната имунна защита. Това се дължи на факта, че по принцип ваксините развиват постепенно своето защитно действие едва от 10 до 14 дена след поставянето на първата доза.

Факт: Kъм момента в Германия не съществува задължително ваксиниране. Въпреки това според Закона за защита от инфекции Федералното здравно министерство може да разпореди поставянето на защитни ваксини, ако Бундесрата (Федералният съвет) изрази своето съгласие. Този случай може да настъпи тогава, когато „се появи инфекциозно заболяване с тежки клинични форми на протичане на болестта и за което се очаква то да се разпространява епидемично“ (Закон за защита от инфекции (Infektionsschutzgesetz), чл. 20, ал. 6). Такъв е случаят с Covid-19.

Федералното правителство обаче се обяви против задължителната ваксинация. Същевременно правителството настоятелно препоръчва населението да се ваксинира, тъй като по този начин имунизираните не предпазват само себе си, а и цялата общност.

Факт: Няма научни доказателства, че ваксината срещу корона може да повлияе на фертилитета на жените. Учени предполагат, че този мит произтича от една минимална сходност на характерния за вируса „spike“-протеин (протеин, който във формата на издадени шипове обгражда обвивката на вируса и служи на патогена да напада човешките клетки) с протеин в човешката плацента. Тук обаче става въпрос за само 5 от повече от 500 аминокиселини, които се съдържат в сходна, но не идентична форма в „spike“-протеина. Освен това те се намират във вътрешността на протеина на плацентата, т.е. те въобще не биха могли да бъдат достигнати от антитела, които навлизат отвън.

Само този факт сам по себе си развенчава мита като неправдоподобен. Освен това специалистите подчертават: aко ваксината би представлявала причина за безплодие, то тогава една инфекция с Covid-19 би носила още по-голям риск, защото в такъв случай в тялото има много повече „spike“-протеини. В световен мащаб обаче досега това не е наблюдавано.

Институтът „Паул Ерлих“ изказва следното становище по темата: "В рамките на сертифицирането на лекарствени средства според настоящите статистически данни е гарантирана възможно най-високата безопасност, за да се изключат увреждания на репродуктивните органи и увреждането на репродукцията при хората." Следователно жени, които желаят да забременеят, могат да се ваксинират срещу коронавируса, подчертава също така институтът „Роберт Кох“.

Факт: иРНК (mRNA)-ваксините се базират на един фрагмент от вирусния генетичен материал, водещ до процес, при който се задава един вид инструкция до клетките на ваксинирания. Съответната месинджър-РНК (mRNA) задава заповед за производството на „spike“-протеин, на който имунната система може да реагира. Целта е по този начин да се предотврати тежко заболяване или в най-лошия случай смърт от Covid-19.

Човешкото ДНК обаче не влиза в контакт с иРНК (mRNA), тъй като ДНК се намира в клетъчното ядро, където иРНК изобщо не може да проникне. Освен това иРНК се различава от ДНК по отношение на химичната си структура. Поради тази причина иРНК не може да бъде интегрирана в човешкото ДНК.

В проучване, публикувано в края на 2020 г., което все още не е потвърдено от независими експерти, в лабораторни тестове изследователи са показали, че при определени обстоятелства малки фрагменти от РНК на Sars-CoV-2 могат да бъдат трансформирани в ДНК и интегрирани в човешкия генетичен материал. Остава обаче неясно дали явлението може да се прояви и извън лабораторна среда. И дори това да е възможно при естествена инфекция с патогена: други изследователи предполагат, че този процес е изключително рядък и едва ли има значение в биологично отношение. При ваксинациите с иРНК това във всеки случай не би играло някаква роля.

Факт: В рамките на изпитванията на ваксината срещу коронавируса не е била установена взаимовръзка от такова естество. Рак се развива, когато се стигне до неконтролируемо делене на клетките. Причините за това се крият обикновено в увреждане на генетичния материал, на ДНК или грешки при разчитане на генетичната информация. Въпреки това при ваксините срещу коронавируса на AstraZeneca и Johnson & Johnson, които се основават и работят с аденовируси като транспортно средство (вектор), информацията за „spike“-протеина е под формата на ДНК. В действителност при аденовирусите става въпрос за вируси, които не могат да бъдат интегрирани и чиято ДНК не влиза в контакт с клетъчното ядро. Съществуват обаче индикации, че чужда ДНК в рамките на клетки в много редки случаи може да попадне съвсем случайно в човешкия генетичен материал и по този начин да го увреди.

Учените обаче не вярват, че ваксинацията с векторни ваксини може да причини рак в резултат на това. Защото от една страна ваксината се инжектира в мускула на горната част на ръката - но мускулните клетки се делят много бавно, поради което е малко вероятно да се развие рак. От друга страна след няколко седмици имунната система вероятно би следвало да унищожи генетично увредените клетки. И в крайна сметка досега няма известни случаи, при които - дори при естествени инфекции с аденовируси, които например причиняват настинки - да са се проявили ракови заболявания като късни последици.

Факт: Действително ваксините срещу коронавируса са разработени и сертифицирани за рекордно кратко време. Обикновено този процес трае от 10 до 15 години. Но обстоятелствата, свързани с пандемията от коронавируса, позволиха по-бързо разработване: по този начин в световен мащаб бяха инвестирани много средства в разработването на ваксини. Вярно е, че изключително ефикасните иРНК-ваксини са първите по рода си сертифицирани ваксини, но вече повече от 20 години научно-изследователска дейност е вложена в тази технология.

Процедурите по одобрението също бяха рационализирани, за да се спечели време – отчасти отделните фази течаха успоредно, а не последователно, както обикновено. Въз основа на опита, натрупан неотдавна с предшествениците на Sars-CoV-2 - Sars и Mers -, изследователите вече имаха предварителни познания за възможните ваксини срещу коронавирусите.

Въпреки ускорения процес на сертифициране от институциите не бяха допуснати компромиси по отношение на изискванията за качеството, ефективността и безопасността. Всички ваксини, които се прилагат в Германия, са подложени щателно на клинични изпитвания върху достатъчен брой хора и са протекли без сериозни усложнения. В този процес е трябвало да се потвърди, че ефектът от ваксината е по-значителен и преобладава в сравнение с настъпилите странични ефекти. Освен това преди сертифицирането за Германия качеството на ваксините за всяка отделна партида се контролира от компетентния по този въпрос институт „Паул Ерлих“. Или когато проверката е изготвена по поръчка, тя съответно се потвърждава. Ваксината се допуска, когато е сигурна и ефикасна.